12 ago 2008, 8:56

Никога

  Poesía » Otra
818 0 5
Искаш ли да позная?
Няма да ме пoтърсиш.
Мрак в прозорците пада
и душата ми се прекършва.

Искаш ли да предскажа?
Няма смисъл да ставам;
утре в светлото утро
почва твоето нямане.

Искаш ли да заплача?
Толкоз много съм плакала,
че сълзите обърнаха
своя ход към душата ми.

Искаш ли да изчезна,
сякаш мисъл пробляснала?
Толкоз дълго ме нямаше,
че душата обрасла е.

Знам, че нищо не искаш -
просто тъй си бърборя.
Иначе ще се вкисна
и ще почна да моля.

И ще почна да плача,
да звъня на вратата ти,
да вгорчавам живота ти
и да соча вината ти.

Любовта ще си иде;
трябва само да чакаме,
но щом искаш - отивай си.
Аз лекувам душата си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...