Никога
Искаш ли да позная?
Няма да ме пoтърсиш.
Мрак в прозорците пада
и душата ми се прекършва.
Искаш ли да предскажа?
Няма смисъл да ставам;
утре в светлото утро
почва твоето нямане.
Искаш ли да заплача?
Толкоз много съм плакала,
че сълзите обърнаха
своя ход към душата ми.
Искаш ли да изчезна,
сякаш мисъл пробляснала?
Толкоз дълго ме нямаше,
че душата обрасла е.
Знам, че нищо не искаш -
просто тъй си бърборя.
Иначе ще се вкисна
и ще почна да моля.
И ще почна да плача,
да звъня на вратата ти,
да вгорчавам живота ти
и да соча вината ти.
Любовта ще си иде;
трябва само да чакаме,
но щом искаш - отивай си.
Аз лекувам душата си.
Няма да ме пoтърсиш.
Мрак в прозорците пада
и душата ми се прекършва.
Искаш ли да предскажа?
Няма смисъл да ставам;
утре в светлото утро
почва твоето нямане.
Искаш ли да заплача?
Толкоз много съм плакала,
че сълзите обърнаха
своя ход към душата ми.
Искаш ли да изчезна,
сякаш мисъл пробляснала?
Толкоз дълго ме нямаше,
че душата обрасла е.
Знам, че нищо не искаш -
просто тъй си бърборя.
Иначе ще се вкисна
и ще почна да моля.
И ще почна да плача,
да звъня на вратата ти,
да вгорчавам живота ти
и да соча вината ти.
Любовта ще си иде;
трябва само да чакаме,
но щом искаш - отивай си.
Аз лекувам душата си.
© Павлина Гатева All rights reserved.
