12.08.2008 г., 8:56

Никога

822 0 5
Искаш ли да позная?
Няма да ме пoтърсиш.
Мрак в прозорците пада
и душата ми се прекършва.

Искаш ли да предскажа?
Няма смисъл да ставам;
утре в светлото утро
почва твоето нямане.

Искаш ли да заплача?
Толкоз много съм плакала,
че сълзите обърнаха
своя ход към душата ми.

Искаш ли да изчезна,
сякаш мисъл пробляснала?
Толкоз дълго ме нямаше,
че душата обрасла е.

Знам, че нищо не искаш -
просто тъй си бърборя.
Иначе ще се вкисна
и ще почна да моля.

И ще почна да плача,
да звъня на вратата ти,
да вгорчавам живота ти
и да соча вината ти.

Любовта ще си иде;
трябва само да чакаме,
но щом искаш - отивай си.
Аз лекувам душата си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...