Никога не искам да си тръгваш
Никога напълно не отричам.
Безмилостен, без чувство за вина,
в душата моя никой не наднича.
Не се опитвам да прокопсам със лъжи,
не се страхувам да направя грешка.
Не живея във илюзии и мечти -
страхът за мен е чуждо нещо.
В погледа ми не личат искри,
не ме тормози мъка несломима.
Забравил съм как мъжките сълзи
капят във нощта неумолими.
Не ме вълнуват хорските съдби.
Сърцето в мен отдавна не пулсира.
Но гласът на мойто второ аз, уви,
не ме оставя нито миг на мира.
В търсене на дневна светлина,
доброто в мен се мъчи да извира.
Преборвайки онази хладина,
която във гърдите ми напира.
... И отново виждам слънчеви лъчи,
кръвта ми пълни се със нова сила.
Красивото във идващите дни
прелива чудна мощ във мойте жили.
И спира в мен душевният порой,
любовта във мен започва да покълва.
Никога не ще ти кажа "стой".
Но никога не искам да си тръгваш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
