16.01.2008 г., 9:50

Никога не искам да си тръгваш

1.2K 0 13
Никога не казвам "да".
Никога напълно не отричам.
Безмилостен, без чувство за вина,
в душата моя никой не наднича.
Не се опитвам да прокопсам със лъжи,
не се страхувам да направя грешка.
Не живея във илюзии и мечти -
страхът за мен е чуждо нещо.
В погледа ми не личат искри,
не ме тормози мъка несломима.
Забравил съм как мъжките сълзи
капят във нощта неумолими.
Не ме вълнуват хорските съдби.
Сърцето в мен отдавна не пулсира.
Но гласът на мойто второ аз, уви,
не ме оставя нито миг на мира.
В търсене на дневна светлина,
доброто в мен се мъчи да извира.
Преборвайки онази хладина,
която във гърдите ми напира.
... И отново виждам слънчеви лъчи,
кръвта ми пълни се със нова сила.
Красивото във идващите дни
прелива чудна мощ във мойте жили.
И спира в мен душевният порой,
любовта във мен започва да покълва.
Никога не ще ти кажа "стой".
Но никога не искам да си тръгваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен си, ще се справиш с всичко - само повярвай, че го можеш! Пореден страхотен и въздействащ и мъдър стих! Пълниш ми душата, Благодаря ти!
  • Браво на второто ти АЗ!
    Един ден ТЯ просто ще остане - "Без думи,без красиви обещания..."
    Вярвай го
  • Много искрено и силно!!! Браво, Валери, харесва ми да те чета!!!
  • Поздравления!!!
  • Ех,колко си бил мъдър...но незнаех,че си бил преди такъв човек...емиии ДА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА-пък дори и да боли...прегръдкистиха е екстра

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...