16.01.2008 г., 9:50

Никога не искам да си тръгваш

1.2K 0 13
Никога не казвам "да".
Никога напълно не отричам.
Безмилостен, без чувство за вина,
в душата моя никой не наднича.
Не се опитвам да прокопсам със лъжи,
не се страхувам да направя грешка.
Не живея във илюзии и мечти -
страхът за мен е чуждо нещо.
В погледа ми не личат искри,
не ме тормози мъка несломима.
Забравил съм как мъжките сълзи
капят във нощта неумолими.
Не ме вълнуват хорските съдби.
Сърцето в мен отдавна не пулсира.
Но гласът на мойто второ аз, уви,
не ме оставя нито миг на мира.
В търсене на дневна светлина,
доброто в мен се мъчи да извира.
Преборвайки онази хладина,
която във гърдите ми напира.
... И отново виждам слънчеви лъчи,
кръвта ми пълни се със нова сила.
Красивото във идващите дни
прелива чудна мощ във мойте жили.
И спира в мен душевният порой,
любовта във мен започва да покълва.
Никога не ще ти кажа "стой".
Но никога не искам да си тръгваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен си, ще се справиш с всичко - само повярвай, че го можеш! Пореден страхотен и въздействащ и мъдър стих! Пълниш ми душата, Благодаря ти!
  • Браво на второто ти АЗ!
    Един ден ТЯ просто ще остане - "Без думи,без красиви обещания..."
    Вярвай го
  • Много искрено и силно!!! Браво, Валери, харесва ми да те чета!!!
  • Поздравления!!!
  • Ех,колко си бил мъдър...но незнаех,че си бил преди такъв човек...емиии ДА ЖИВЕЕ ЛЮБОВТА-пък дори и да боли...прегръдкистиха е екстра

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....