Никога не искам да си тръгваш
Никога напълно не отричам.
Безмилостен, без чувство за вина,
в душата моя никой не наднича.
Не се опитвам да прокопсам със лъжи,
не се страхувам да направя грешка.
Не живея във илюзии и мечти -
страхът за мен е чуждо нещо.
В погледа ми не личат искри,
не ме тормози мъка несломима.
Забравил съм как мъжките сълзи
капят във нощта неумолими.
Не ме вълнуват хорските съдби.
Сърцето в мен отдавна не пулсира.
Но гласът на мойто второ аз, уви,
не ме оставя нито миг на мира.
В търсене на дневна светлина,
доброто в мен се мъчи да извира.
Преборвайки онази хладина,
която във гърдите ми напира.
... И отново виждам слънчеви лъчи,
кръвта ми пълни се със нова сила.
Красивото във идващите дни
прелива чудна мощ във мойте жили.
И спира в мен душевният порой,
любовта във мен започва да покълва.
Никога не ще ти кажа "стой".
Но никога не искам да си тръгваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
