19 mar 2011, 13:55

Никога не станах "мила"

  Poesía
972 1 1

Уморих се да се усмихвам фалшиво.

Уморих се да плача сама.

Уморих се да бягам от всичко красиво -

с цел да не те нараня!

 

А ти за мен кога ли помисли?

Защо не ми даде за помощ ръка -

в мигове, когато на дъното падах,

когато умираше моята душа?

 

Време мина и може би усети,

че мога да се справям и сама.

Видя, че чувствата ми са отслабнали,

но и тогава не почувства вина...

 

Вина - за обидите тежки...

Вина - за вдигнатата срещу мен ръка...

Вина - за времето, в което

оставяше ме като звяр... сама...

 

Сега, когато сам си и нещастен -

искаш да протегна своята ръка.

Когато на тъгата си подвластен -

искаш да усетиш любовта.

 

Ще ти дам любов фалшива,

за да изправиш своята глава...

Ще ти изпия мъката горчива,

за да се усмихнеш отново на света...

 

В бедата - няма сам да те оставя!

Редом с тебе ще вървя!

Няма нито крачка да забавя!

Над главата ти ще бдя...

 

И всичко лошо ще отмине...

Ще забравиш моята добрина...

Отново ръката си ще вдигнеш...

Ще ме обидиш след това...

 

Всичко, мили, съм простила,

ала едничко нещо не успях...

Това, че никога не станах "мила"

и младостта си с тебе пропилях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не подавай,ръка на безмилостни хора,недей.И щом си била сама къде е бил тогава,защо ти да прощаваш,недей.Търси си сигурно пристанище,където ще ти подадат ръка и ще си обичана.Не се обръщай назад дори от съжаление.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...