Уморих се да се усмихвам фалшиво.
Уморих се да плача сама.
Уморих се да бягам от всичко красиво -
с цел да не те нараня!
А ти за мен кога ли помисли?
Защо не ми даде за помощ ръка -
в мигове, когато на дъното падах,
когато умираше моята душа?
Време мина и може би усети,
че мога да се справям и сама.
Видя, че чувствата ми са отслабнали,
но и тогава не почувства вина... ...