23 nov 2007, 10:11

Никога недей тъжи

  Poesía » Otra
875 0 7
В живота често тъжим,
 често нещата се случват така, че
 не можем да се примирим.
 За нищо и никой не трябва обаче,
 да гледаме с черни очи,
 нека бъдем оптимисти
 и си кажем: "Никога недей тъжи!".

 Нека вечно се усмихваме широко,
 а мъката да скрием в нас дълбоко,
 животът продължава, нали така,
 да го изпълним с радости сега!

 Недей тъжи дори защото,
 зли слова и думите измамни,
 теб са наранили тъй жестоко,
 накрая всичко се оправя.

 Нека видим какъв е слънчев денят!
 Да плачем заслужава ли си още?
 По-красиви ставаме усмихнати,
 по-щастливи сме и по-добри.

 В живота често тъжим,
 често нещата се случват така, че
 не можем да се примирим,
 за нищо и никой не трябва обаче
 да гледаме с тъжни очи,
 нека усмихнем се широко
 и си кажем: "Никога недей тъжи!".

 Написано с много, много обич на 30/04/05

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Подкрепям те с две ръце!! Често това,което ни сломява е нещо наистина малко и просто трябва да го прескочим с усмевка.Но ако не е, не трябва да потискаме болката....илии поне така си мисля Много хубаво стихче
  • Пепи, много е трудно, ама накрая си заслужава Благодаря на всички - това е едно от стихотворенията, които съм написала, след като самия живот ме е заставил да се чувствам така... Само напред и никога назад И винаги с широка усмивка на лице !
  • Наистина оптимистично,но понякога,а дори много често е трудно за изпълнение!Поздравление за куража,който даваш
  • Обичам оптимистичното звучене!
    Браво!!!
  • "Никога недей тъжи!" - хареса ми.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...