Никога недей тъжи
В живота често тъжим,
често нещата се случват така, че
не можем да се примирим.
За нищо и никой не трябва обаче,
да гледаме с черни очи,
нека бъдем оптимисти
и си кажем: "Никога недей тъжи!".
Нека вечно се усмихваме широко,
а мъката да скрием в нас дълбоко,
животът продължава, нали така,
да го изпълним с радости сега!
Недей тъжи дори защото,
зли слова и думите измамни,
теб са наранили тъй жестоко,
накрая всичко се оправя.
Нека видим какъв е слънчев денят!
Да плачем заслужава ли си още?
По-красиви ставаме усмихнати,
по-щастливи сме и по-добри.
В живота често тъжим,
често нещата се случват така, че
не можем да се примирим,
за нищо и никой не трябва обаче
да гледаме с тъжни очи,
нека усмихнем се широко
и си кажем: "Никога недей тъжи!".
Написано с много, много обич на 30/04/05
често нещата се случват така, че
не можем да се примирим.
За нищо и никой не трябва обаче,
да гледаме с черни очи,
нека бъдем оптимисти
и си кажем: "Никога недей тъжи!".
Нека вечно се усмихваме широко,
а мъката да скрием в нас дълбоко,
животът продължава, нали така,
да го изпълним с радости сега!
Недей тъжи дори защото,
зли слова и думите измамни,
теб са наранили тъй жестоко,
накрая всичко се оправя.
Нека видим какъв е слънчев денят!
Да плачем заслужава ли си още?
По-красиви ставаме усмихнати,
по-щастливи сме и по-добри.
В живота често тъжим,
често нещата се случват така, че
не можем да се примирим,
за нищо и никой не трябва обаче
да гледаме с тъжни очи,
нека усмихнем се широко
и си кажем: "Никога недей тъжи!".
Написано с много, много обич на 30/04/05
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Найденова Всички права запазени
Благодаря на всички - това е едно от стихотворенията, които съм написала, след като самия живот ме е заставил да се чувствам така... 
Само напред и никога назад 
