Днес и завинаги, това съм аз завинаги.

Може да ме наречеш просто

една от изгубените души.

Онази без име, без честно сърце.

Не искам съчувствие и помощ.

Мечтае единствено за истински дъжд,

за един сладък далеч сън,

спомен за отдавна обичащо сърце.

Днес то е загубено в мрака на живота

и е готово всичко за капка надежда,

лъч, пронизваш тъмнината на деня.

Някой имах другар, едно цвете,

но то се изгуби между страниците

на историята на живота ми,

избледня със спомена за греховете ми.

Искаш да знаеш името ми, как изглеждам.

Но какво ли мога да ти отговоря,

след като вече от мен нищо не остана?