Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата
останала без име - търси вярата,
силата... и с ореола на Бога
грейва друго слънце.
Прости ми,
ти нали си Любов?
© Дима Todos los derechos reservados