4.02.2011 г., 11:47 ч.

Никой не докосва слънцето 

  Поезия » Бели стихове
1077 0 11

Храмът. В сумрака

една със  друга бъбрят свещи,

мирис на восък, топло и светло.

Тук любовта застава на пътя,

тук се разголва душата

останала без име - търси вярата,

силата... и с ореола на Бога

грейва друго слънце.

Прости ми,

ти нали си Любов?

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??