19 abr 2008, 23:33

Никой не помага, дойде ли бедата

1.3K 0 0
Историята на Зайо

Трън ми влезна в петата
и много ме боли.
Ах, защо е зла съдбата,
защо, кажи ми ти?
И наблизо няма лекар,
не е кат другата гора.
Няма пък и зъболекар -
ах, каква беда!
Тамка все има кой да се наеме
да лекува той по всяко време!
Тамка Кума Лиса е сестра,
и бие инжекции на всички,
а после с билки и листа,
лекува зайчета и птички!
Хирургът пък е Кумчо Вълчо с триона -
онзи ден направи липосукция на слона!
Работливи са животните в другата гора,
не са като нашите тук.
Трънът боли ме в дясната пета,
явно, че ми трябва чук.
Ще взема да викна нашата Лиса,
та дано ми помогне тя.
Лиса обаче с друго се залиса
и не погледна болната пета.
При мечока с очакване отидох
и го попитах има ли чук.
Неговия удар обаче аз силен изпитах,
с крясък какво правя тук.
Вълчо - мойта последна надежда,
явно беше спрял свойта диета -
пременен в нова красива одежда,
си похапваше от седемте козлета.
Така си останах с тръна в петата -
никой не помага, дойде ли бедата!

19.04.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...