21 may 2017, 19:51

Никой Никога Никъде

  Poesía
1.3K 16 14

Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.

В ложата си кралска приеми го
и с изискана осанка приласкай.
Никой носи ти неписаната книга
пълна с приказки останали без край...

Никой ще порасне постепенно
от въздишките на твоите мечти.
Ще ти връчи булото неземно
с пръстена годежен от сапфир.

Но когато дойде ще е късно
да му кажеш не и на шега.
С Никой ти ще бъдеш кръстена
в замъка на вечното СЕГА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления
  • Kрасота !!!
  • Откъде Ви прати Всевишния, такива талантливи!Ще ме изгонят от сайта заради вече стотиците любими. Но много ти харесвам творчеството Младене. Всеки път се изумявам,попадайки случайно на нещо, което не съм чела. Разбира се, и на други, не по-малко талантливи хора тук. Еми, слаби ми ангелите сигурно и все в любими. Ама си ме топлят вашите написани думи и за всички тях си имам дъга от многоцветни чувства с всеки ред и рима. Благодаря!
  • Много хубаво написано за този "Никой"! Интересен подход! Но какво ще кажеш за "Никога"
    и "Никъде"? Те не са ли в играта?!
  • Красиви кодирани чувства. Моите поздравления и честит празник.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...