21.05.2017 г., 19:51

Никой Никога Никъде

1.3K 16 14

Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.

В ложата си кралска приеми го
и с изискана осанка приласкай.
Никой носи ти неписаната книга
пълна с приказки останали без край...

Никой ще порасне постепенно
от въздишките на твоите мечти.
Ще ти връчи булото неземно
с пръстена годежен от сапфир.

Но когато дойде ще е късно
да му кажеш не и на шега.
С Никой ти ще бъдеш кръстена
в замъка на вечното СЕГА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления
  • Kрасота !!!
  • Откъде Ви прати Всевишния, такива талантливи!Ще ме изгонят от сайта заради вече стотиците любими. Но много ти харесвам творчеството Младене. Всеки път се изумявам,попадайки случайно на нещо, което не съм чела. Разбира се, и на други, не по-малко талантливи хора тук. Еми, слаби ми ангелите сигурно и все в любими. Ама си ме топлят вашите написани думи и за всички тях си имам дъга от многоцветни чувства с всеки ред и рима. Благодаря!
  • Много хубаво написано за този "Никой"! Интересен подход! Но какво ще кажеш за "Никога"
    и "Никъде"? Те не са ли в играта?!
  • Красиви кодирани чувства. Моите поздравления и честит празник.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...