17 ene 2009, 13:44

Никой няма да ми го върне

  Poesía
1.7K 0 19

„Тази къща никога вече няма да бъде дом...”

 

Там всичко вече е прашно,

бездиханно объркано,

трепва стрелката на спрелия

от година часовник...

Там всичко е спомени,

пропити от мирис на вино

и отекващи смехове,

там паркетът в краката ти

скърца при плахите стъпки.

Тази къща никога повече

няма да сгрее

сърцата на хората,

не ще приюти щурците

и няма да бъде лице

на сплотени семейства.

Там винаги

ще е всичко било

и никой няма да може

да ми го върне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Две Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Носталгията найстина се прокрадва като гарван кълвящ кървящи рани.Което прави произведението омайно за читателите.
    Поздрави.
  • С Рубин
    проблемът не е в разбирането на стиха
    а в разбирането на коментара й/му




  • На мен пък ми хареса и разбирам, че когато казва "никой няма да ми го върне", авторката говори за "всичко било", т.е. за миналото. Много носталгично звучи и нежно, и споменно.
  • Чувствен и нежен стих въпреки тъгата от загубеното!Поздравче!
  • Индиана, толкова ми стана приятно като прочетох коментара ти, че не знам какво да кажа. Виж като ме питат нещо, което не се разбира или не се харесва, винаги измислям, но сега просто ... Много ти благодаря, наистина

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...