Никой няма да ми го върне

Поезия

1.7K 0 19

„Тази къща никога вече няма да бъде дом...”

Там всичко вече е прашно,

бездиханно объркано,

трепва стрелката на спрелия

от година часовник...

Там всичко е спомени,

пропити от мирис на вино

и отекващи смехове,

там паркетът в краката ти

скърца при плахите стъпки.

Тази къща никога повече

няма да сгрее

сърцата на хората,

не ще приюти щурците

и няма да бъде лице

на сплотени семейства.

Там винаги

ще е всичко било

и никой няма да може

да ми го върне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Fontaine (Димитър Димчев)

Носталгията найстина се прокрадва като гарван кълвящ кървящи рани.Което прави произведението омайно за читателите.
Поздрави.

2009-01-24T00:23:55+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

С Рубин
проблемът не е в разбирането на стиха
а в разбирането на коментара й/му

2009-01-18T00:22:20+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

На мен пък ми хареса и разбирам, че когато казва "никой няма да ми го върне", авторката говори за "всичко било", т.е. за миналото. Много носталгично звучи и нежно, и споменно.

2009-01-17T23:32:41+02:00
guardian_angel (Бояна Петрова)

Чувствен и нежен стих въпреки тъгата от загубеното!Поздравче!

2009-01-17T22:31:38+02:00
Dve (Две)

Индиана, толкова ми стана приятно като прочетох коментара ти, че не знам какво да кажа. Виж като ме питат нещо, което не се разбира или не се харесва, винаги измислям, но сега просто ... Много ти благодаря, наистина

2009-01-17T22:13:25+02:00