Dve (Две)
18 45
17 янв. 2009 г., 13:44

Никой няма да ми го върне 

  Поэзия
1399 0 19

„Тази къща никога вече няма да бъде дом...”

 

Там всичко вече е прашно,

бездиханно объркано,

трепва стрелката на спрелия

от година часовник...

Там всичко е спомени,

пропити от мирис на вино

и отекващи смехове,

там паркетът в краката ти

скърца при плахите стъпки.

Тази къща никога повече

няма да сгрее

сърцата на хората,

не ще приюти щурците

и няма да бъде лице

на сплотени семейства.

Там винаги

ще е всичко било

и никой няма да може

да ми го върне...

© Две Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Носталгията найстина се прокрадва като гарван кълвящ кървящи рани.Което прави произведението омайно за читателите.
    Поздрави.
  • С Рубин
    проблемът не е в разбирането на стиха
    а в разбирането на коментара й/му




  • На мен пък ми хареса и разбирам, че когато казва "никой няма да ми го върне", авторката говори за "всичко било", т.е. за миналото. Много носталгично звучи и нежно, и споменно.
  • Чувствен и нежен стих въпреки тъгата от загубеното!Поздравче!
  • Индиана, толкова ми стана приятно като прочетох коментара ти, че не знам какво да кажа. Виж като ме питат нещо, което не се разбира или не се харесва, винаги измислям, но сега просто ... Много ти благодаря, наистина
  • Браво! Логнах се специално. Не мога да кажа, че е нерабираемо, как хора, които с хващат къде по-неразбираеми (за мен) стихотворения, не разбират този толкова ясен и чувствен стих. Явно, въпрос на виждане...Различни сме и това е богатството. Затова избягвам да коментирам стихотворения, които не разбирам. Поздравления, Dve!
  • значи доколкото разбирам - въпрос на светоусещане. Благодаря, че споделихте
  • присъединявам се към Рубин.
  • оставям темата отворена
  • ..аз пък си мисля ,че сърцата на хората правят от къщата дом,а лицето на сплотеното семейство никак не го свързам с къща...и защо тази категоричност,че никога...Неяснотата идва и от това ,че в края говориш от твое име "никой няма да МИ го върне",а в цитираното по-долу са някакви ХОРА-нопределено...
  • Имам предвид точно къщата, наистина. Когато е дом сгрява сърцата с уют. Лице на семейството естествено, че е - фасадата на дома - Къщата. Тя като топос на хората, но тук е сама, празна. Не мисля, че има двусмислица
  • "Тази къща никога повече

    няма да сгрее

    сърцата на хората,

    не ще приюти щурците

    и няма да бъде лице

    на сплотени семейства."
    Това не го рабрах...Къщата ли топли сърцата?Тя ли е лице на семейството?Мисля,че друго се опитваш да кажеш...
  • И на мен ми хареса!
  • Натъжи ме този стих, но ми хареса!
    Поздрав!
  • Спомените са част от нас!Хубав стих!
  • Хареса ми стихът ти!Поздрав!
  • Благодаря ви!
  • Тъжно!!! Пропит е с тъга този стихПоздрави от мен!!!
  • Тъжна къща.
    Прекрасно стихотворение.
Предложения
: ??:??