Никой смъртен
Аз няма да се впиша в този свят,
където има път, а няма облак.
Изгубена, летящата душа
се спъва без крилете си - възнак.
И паднал ангел само ще съзре
къде прекършиха се и кога крилете.
От звуците на дивата река
не се дочу от падане свистене.
Изгонена от Рая – пак за грях,
не ще ме пуснат в църква да се кръстя.
Да устоя до край – не издържах,
а неведнъж душата си закърпвах.
Аз няма да остана в облак бял,
пожарът ме превърна в черен въглен.
Тлея и аз... И ти си обгорял.
Криле не получава никой смъртен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
