Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
Jun 20, 2020, 10:21 PM

Никой смъртен 

  Poetry » Other
572 3 4

Аз няма да се впиша в този свят,

където има път, а няма облак.

Изгубена, летящата душа

се спъва без крилете си - възнак.

И паднал ангел само ще съзре

къде прекършиха се и кога крилете.

От звуците на дивата река

не се дочу от падане свистене.

Изгонена от Рая – пак за грях,

не ще ме пуснат в църква да се кръстя.

Да устоя до край – не издържах,

а неведнъж душата си закърпвах.

Аз няма да остана в облак бял,

пожарът ме превърна в черен въглен.

Тлея и аз... И ти си обгорял.

Криле не получава никой смъртен.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стойчо, Наде, благодаря! Младен, размислите никога няма да свършат, но църквата (за мен) е твърде биполярна - хем ни заклеймява, хем ни прощава. Вярата е съвсем друго тема. Благодаря за коментара!
  • Не, не получава, извоюва си ги.
  • Такива разтърсващи стихове-откровения ме карат да се замисля, дали всъщност нашите падения не са малките ни полети над бездната на инерцията и "правилния" живот предлаган ни от голямата Лъжкиня, наречена църква. Защото всяка църква е единствено убежище на Сатана, а не на вяра. Именно тези наши кратки полети, сродяващи ни със заклеймяваната от църквата блудност, са нашето реално кръщане и ставайки /чрез тях/ блудни синове и дъщери се извисяваме до Бог.

    "Да устоя до край – не издържах,
    а неведнъж душата си закърпвах.
    Аз няма да остана в облак бял,
    пожарът ме превърна в черен въглен.
    Тлея и аз... И ти си обгорял.
    Криле не получава никой смъртен."

    Много силно, сякаш изтръгнато като вик от дъното на душата!
  • Дълбока чувствителност и тъга,която носи покаяние за нещо лично изстрадано...
Random works
: ??:??