Умира с писък никотинов последната цигара.
Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.
И без да усетя заръката си бе изпълнила.
Главата ми с дим бе запълнила.
Но бавно пушекът сив бяга от мен
и връща спомените от живота ми разрушен.
Все още обвит в мъгла там си ти.
Димът ще се ниже, докато образът ти се изясни.
Не си снажен, далеч не си мечта,
но умело, без да искаш преобърна света.
Не си нищо, което да съм бленувала,
но тебе най-много съм ревнувала. ...