28 мар. 2009 г., 23:29

Никотинов писък нейде до брега

1.1K 0 1

 

Умира с писък никотинов последната цигара.

Далеч от спомена ú бе заръчано да ме откара.

И без да усетя заръката си бе изпълнила.

Главата ми с дим бе запълнила.

 

Но бавно пушекът сив бяга от мен

и връща спомените от живота ми разрушен.

Все още обвит в мъгла там си ти.

Димът ще се ниже, докато образът ти се изясни.

 

Не си снажен, далеч не си мечта,

но умело, без да искаш преобърна света.

Не си нищо, което да съм бленувала,

 но тебе най-много съм ревнувала.

Или може би да съм с теб съм се страхувала?

 

Далеч беше от идеала, който бях си изградила.

Но за теб себе си стотици пъти бях наранила.

И се заклех да те забравя, сякаш успях!

Моментно беше! Ти си бряг.

 

От пристанище имам нужда, аз съм вълна.

Дори да е грубо и мрачно то за мен е света.

На приливи и отливи се научих да те обичам

и макар далеч по-различни, всички с твоя образ обличам.

 

Писъкът никотинов напомня море,

ах, колко объркано е това стихотворение.

Вълни, мечти и моя бряг,

да ги разбие всичките тях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Саси Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Далеч беше от идеала, който бях си изградила.

    Но за теб себе си стотици пъти бях наранила."
    Поздравления !!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...