12 dic 2018, 9:46

Никулден

  Poesía » Otra
584 1 0

На Никулден морето мълчи с накривен калпак.

С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.

Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.

Един кораб в далечината плува, щедро дими.

Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят.

Мрежите се пълнят с доброта - става поредица от чудеса.

Мирисът на морето влиза директно в сърцето –

вечната тръпка на човек, съхранил в душата си детето.

Независимо от улова, очите не губят своята посока.

Чуват шепота на рапана сред бурите на вълнолома.

Капитанът дава чест и шапка сваля пред своя господар.

Николай - в храма на сърцето пали свещ, за всеки от

небето.

Парафинът капе като мед.

По вените се стича свещеният елей.

Една звезда в морето песен пей.

06.12.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....