На Никулден морето мълчи с накривен калпак.
С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.
Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.
Един кораб в далечината плува, щедро дими.
Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят.
Мрежите се пълнят с доброта - става поредица от чудеса.
Мирисът на морето влиза директно в сърцето –
вечната тръпка на човек, съхранил в душата си детето.
Независимо от улова, очите не губят своята посока.
Чуват шепота на рапана сред бурите на вълнолома.
Капитанът дава чест и шапка сваля пред своя господар.
Николай - в храма на сърцето пали свещ, за всеки от ...