12 дек. 2018 г., 09:46

Никулден

586 1 0

На Никулден морето мълчи с накривен калпак.

С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.

Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.

Един кораб в далечината плува, щедро дими.

Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят.

Мрежите се пълнят с доброта - става поредица от чудеса.

Мирисът на морето влиза директно в сърцето –

вечната тръпка на човек, съхранил в душата си детето.

Независимо от улова, очите не губят своята посока.

Чуват шепота на рапана сред бурите на вълнолома.

Капитанът дава чест и шапка сваля пред своя господар.

Николай - в храма на сърцето пали свещ, за всеки от

небето.

Парафинът капе като мед.

По вените се стича свещеният елей.

Една звезда в морето песен пей.

06.12.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...