Dec 12, 2018, 9:46 AM

Никулден

  Poetry » Other
585 1 0

На Никулден морето мълчи с накривен калпак.

С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.

Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.

Един кораб в далечината плува, щедро дими.

Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят.

Мрежите се пълнят с доброта - става поредица от чудеса.

Мирисът на морето влиза директно в сърцето –

вечната тръпка на човек, съхранил в душата си детето.

Независимо от улова, очите не губят своята посока.

Чуват шепота на рапана сред бурите на вълнолома.

Капитанът дава чест и шапка сваля пред своя господар.

Николай - в храма на сърцето пали свещ, за всеки от

небето.

Парафинът капе като мед.

По вените се стича свещеният елей.

Една звезда в морето песен пей.

06.12.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...