9 feb 2007, 10:14

Нима...

  Poesía
757 0 2
Нима всичко свърши?
Нима и теб те няма вече?
Нямам сълзи, които да избърша.
Болката на суша ме обрече.
Нима отново аз сгреших?
Но този път фатално?
Защо, защо не ти простих...
Боже, колко е банално...
Нима отиде си - завинаги?
Сега разбирам колко те обичам...
Върни се - спри ме ти,
без тебе бавно, като пясък аз изтичам...
Нима ще забравим красивото минало?
И напред един без друг ще продължим?
Не вярвам в сърцето застинало,
не вярвам, че ще можем да вървим...
Нима мога да живея без теб?
И тази болка в мене ще зарастне?
Нима ще стопя в душата черния лед
и ще излекувам раните ужасни?
Нима ще те забравя?
Не, не, не мога...
Всичко ще направя -
ще забравя гордостта си строга.
Нима ще те пусна?
Не, към тебе ще тръгна!
Липсва ми целувката вкусна,
искам днес пак да те прегърна!
Нима няма врата да отворя?
Нима сърцата в болка ще мълчат?
Нима и аз не ще проговоря
и раните ще продължават да горчат?
Не, мили, аз идвам!
Не ме ли виждаш - пак съм тук!
Нищо повече няма да сривам!
Няма живот, няма и друг!!!


                                                               П.С. За Георги... Обичам те, благодаря ти за всичко, което
                                                           направи за мен, прости ми всичките грешки и това, че те
                                                           нараних толкова много! Върни се!!! ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЕ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стартът на стиха е много силен!
    Поздрави и...Катя е казала всичко!
  • Стихотворението ти е наистина добро!!! Но не прощавай много много грешките на хората около теб особено ако са свързани с лъжа,защото някой е казал : Не се доверявай на човек,който веднъж те е излъгал,защото той ще те излъже пак!
    Ти си знаеш! Още веднъж-много добро произведение!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...