Feb 9, 2007, 10:14 AM

Нима...

  Poetry
756 0 2
Нима всичко свърши?
Нима и теб те няма вече?
Нямам сълзи, които да избърша.
Болката на суша ме обрече.
Нима отново аз сгреших?
Но този път фатално?
Защо, защо не ти простих...
Боже, колко е банално...
Нима отиде си - завинаги?
Сега разбирам колко те обичам...
Върни се - спри ме ти,
без тебе бавно, като пясък аз изтичам...
Нима ще забравим красивото минало?
И напред един без друг ще продължим?
Не вярвам в сърцето застинало,
не вярвам, че ще можем да вървим...
Нима мога да живея без теб?
И тази болка в мене ще зарастне?
Нима ще стопя в душата черния лед
и ще излекувам раните ужасни?
Нима ще те забравя?
Не, не, не мога...
Всичко ще направя -
ще забравя гордостта си строга.
Нима ще те пусна?
Не, към тебе ще тръгна!
Липсва ми целувката вкусна,
искам днес пак да те прегърна!
Нима няма врата да отворя?
Нима сърцата в болка ще мълчат?
Нима и аз не ще проговоря
и раните ще продължават да горчат?
Не, мили, аз идвам!
Не ме ли виждаш - пак съм тук!
Нищо повече няма да сривам!
Няма живот, няма и друг!!!


                                                               П.С. За Георги... Обичам те, благодаря ти за всичко, което
                                                           направи за мен, прости ми всичките грешки и това, че те
                                                           нараних толкова много! Върни се!!! ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стартът на стиха е много силен!
    Поздрави и...Катя е казала всичко!
  • Стихотворението ти е наистина добро!!! Но не прощавай много много грешките на хората около теб особено ако са свързани с лъжа,защото някой е казал : Не се доверявай на човек,който веднъж те е излъгал,защото той ще те излъже пак!
    Ти си знаеш! Още веднъж-много добро произведение!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...