Feb 9, 2007, 10:14 AM

Нима...

  Poetry
762 0 2
Нима всичко свърши?
Нима и теб те няма вече?
Нямам сълзи, които да избърша.
Болката на суша ме обрече.
Нима отново аз сгреших?
Но този път фатално?
Защо, защо не ти простих...
Боже, колко е банално...
Нима отиде си - завинаги?
Сега разбирам колко те обичам...
Върни се - спри ме ти,
без тебе бавно, като пясък аз изтичам...
Нима ще забравим красивото минало?
И напред един без друг ще продължим?
Не вярвам в сърцето застинало,
не вярвам, че ще можем да вървим...
Нима мога да живея без теб?
И тази болка в мене ще зарастне?
Нима ще стопя в душата черния лед
и ще излекувам раните ужасни?
Нима ще те забравя?
Не, не, не мога...
Всичко ще направя -
ще забравя гордостта си строга.
Нима ще те пусна?
Не, към тебе ще тръгна!
Липсва ми целувката вкусна,
искам днес пак да те прегърна!
Нима няма врата да отворя?
Нима сърцата в болка ще мълчат?
Нима и аз не ще проговоря
и раните ще продължават да горчат?
Не, мили, аз идвам!
Не ме ли виждаш - пак съм тук!
Нищо повече няма да сривам!
Няма живот, няма и друг!!!


                                                               П.С. За Георги... Обичам те, благодаря ти за всичко, което
                                                           направи за мен, прости ми всичките грешки и това, че те
                                                           нараних толкова много! Върни се!!! ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стартът на стиха е много силен!
    Поздрави и...Катя е казала всичко!
  • Стихотворението ти е наистина добро!!! Но не прощавай много много грешките на хората около теб особено ако са свързани с лъжа,защото някой е казал : Не се доверявай на човек,който веднъж те е излъгал,защото той ще те излъже пак!
    Ти си знаеш! Още веднъж-много добро произведение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...