Нима...
Нима всичко свърши?
Нима и теб те няма вече?
Нямам сълзи, които да избърша.
Болката на суша ме обрече.
Нима отново аз сгреших?
Но този път фатално?
Защо, защо не ти простих...
Боже, колко е банално...
Нима отиде си - завинаги?
Сега разбирам колко те обичам...
Върни се - спри ме ти,
без тебе бавно, като пясък аз изтичам...
Нима ще забравим красивото минало?
И напред един без друг ще продължим?
Не вярвам в сърцето застинало,
не вярвам, че ще можем да вървим...
Нима мога да живея без теб?
И тази болка в мене ще зарастне?
Нима ще стопя в душата черния лед
и ще излекувам раните ужасни?
Нима ще те забравя?
Не, не, не мога...
Всичко ще направя -
ще забравя гордостта си строга.
Нима ще те пусна?
Не, към тебе ще тръгна!
Липсва ми целувката вкусна,
искам днес пак да те прегърна!
Нима няма врата да отворя?
Нима сърцата в болка ще мълчат?
Нима и аз не ще проговоря
и раните ще продължават да горчат?
Не, мили, аз идвам!
Не ме ли виждаш - пак съм тук!
Нищо повече няма да сривам!
Няма живот, няма и друг!!!
П.С. За Георги... Обичам те, благодаря ти за всичко, което
направи за мен, прости ми всичките грешки и това, че те
нараних толкова много! Върни се!!! ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЕ!!!
Нима и теб те няма вече?
Нямам сълзи, които да избърша.
Болката на суша ме обрече.
Нима отново аз сгреших?
Но този път фатално?
Защо, защо не ти простих...
Боже, колко е банално...
Нима отиде си - завинаги?
Сега разбирам колко те обичам...
Върни се - спри ме ти,
без тебе бавно, като пясък аз изтичам...
Нима ще забравим красивото минало?
И напред един без друг ще продължим?
Не вярвам в сърцето застинало,
не вярвам, че ще можем да вървим...
Нима мога да живея без теб?
И тази болка в мене ще зарастне?
Нима ще стопя в душата черния лед
и ще излекувам раните ужасни?
Нима ще те забравя?
Не, не, не мога...
Всичко ще направя -
ще забравя гордостта си строга.
Нима ще те пусна?
Не, към тебе ще тръгна!
Липсва ми целувката вкусна,
искам днес пак да те прегърна!
Нима няма врата да отворя?
Нима сърцата в болка ще мълчат?
Нима и аз не ще проговоря
и раните ще продължават да горчат?
Не, мили, аз идвам!
Не ме ли виждаш - пак съм тук!
Нищо повече няма да сривам!
Няма живот, няма и друг!!!
П.С. За Георги... Обичам те, благодаря ти за всичко, което
направи за мен, прости ми всичките грешки и това, че те
нараних толкова много! Върни се!!! ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЕ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
