Нима всичко свърши? Нима и теб те няма вече? Нямам сълзи, които да избърша. Болката на суша ме обрече. Нима отново аз сгреших? Но този път фатално? Защо, защо не ти простих... Боже, колко е банално... Нима отиде си - завинаги? Сега разбирам колко те обичам... Върни се - спри ме ти, без тебе бавно, като пясък аз изтичам... Нима ще забравим красивото минало? И напред един без друг ще продължим? Не вярвам в сърцето застинало, не вярвам, че ще можем да вървим... Нима мога да живея без теб? И тази болка в мене ще зарастне? Нима ще стопя в душата черния лед и ще излекувам раните ужасни? Нима ще те забравя? Не, не, не мога... Всичко ще направя - ще забравя гордостта си строга. Нима ще те пусна? Не, към тебе ще тръгна! Липсва ми целувката вкусна, искам днес пак да те прегърна! Нима няма врата да отворя? Нима сърцата в болка ще мълчат? Нима и аз не ще проговоря и раните ще продължават да горчат? Не, мили, аз идвам! Не ме ли виждаш - пак съм тук! Нищо повече няма да сривам! Няма живот, няма и друг!!!
П.С. За Георги... Обичам те, благодаря ти за всичко, което направи за мен, прости ми всичките грешки и това, че те нараних толкова много! Върни се!!! ОБИЧАМ ТЕ, БЕБЕ!!!
Стихотворението ти е наистина добро!!! Но не прощавай много много грешките на хората около теб особено ако са свързани с лъжа,защото някой е казал : Не се доверявай на човек,който веднъж те е излъгал,защото той ще те излъже пак!
Ти си знаеш! Още веднъж-много добро произведение!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави и...Катя е казала всичко!