Пристъпвах на пръсти към ръба на живота,
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!
Тихи молитви редих на онзи,
в когото така заклето не вярвах,
но един грях ме още тормози,
макар да валеше отвътре, изгарях!
В съдния ден беше моят ред,
а тъкмо бях излязла от ада,
и тъй - аз бях най отпред,
и от страха си сякаш изпитах наслада! ...