Apr 26, 2008, 9:29 AM

Нима изкупих всичките си грехове? 

  Poetry
633 0 1

Пристъпвах на пръсти към ръба на живота,
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!

 

Тихи молитви редих на онзи,
в когото така заклето не вярвах,
но един грях ме още тормози,
макар да валеше отвътре, изгарях!

 

В съдния ден беше моят ред,
а тъкмо бях излязла от ада,
и тъй - аз бях най отпред,
и от страха си сякаш изпитах наслада!

 

Блед облак пред мен се яви,
а изпитанието ми беше вяра,
гледката пред мен ме срази
и усетих тъй познатия мирис на сяра!

 

Първа крачка и отново колебание,
назад се върнах пак на ръба,
но няма време за разкаяние -
вярваща или пък не - сега ще бъда!

 

И ето - тръгвам със затворени очи,
забравила всичките си страхове
и чудо, да пропадам не личи,
нима изкупих всичките си грехове?

 

© Зори All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво! Интересна идея и много оригинално. Само една забележка - на места ритмичността се губи, но като цяло е добро
Random works
: ??:??