26 апр. 2008 г., 09:29

Нима изкупих всичките си грехове?

970 0 1

Пристъпвах на пръсти към ръба на живота,
дано греховете не натежат в посока - безкрая,
тежките думи затворих в кивота,
надявайки се така да достигна до рая!

 

Тихи молитви редих на онзи,
в когото така заклето не вярвах,
но един грях ме още тормози,
макар да валеше отвътре, изгарях!

 

В съдния ден беше моят ред,
а тъкмо бях излязла от ада,
и тъй - аз бях най отпред,
и от страха си сякаш изпитах наслада!

 

Блед облак пред мен се яви,
а изпитанието ми беше вяра,
гледката пред мен ме срази
и усетих тъй познатия мирис на сяра!

 

Първа крачка и отново колебание,
назад се върнах пак на ръба,
но няма време за разкаяние -
вярваща или пък не - сега ще бъда!

 

И ето - тръгвам със затворени очи,
забравила всичките си страхове
и чудо, да пропадам не личи,
нима изкупих всичките си грехове?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зори Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Интересна идея и много оригинално. Само една забележка - на места ритмичността се губи, но като цяло е добро

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...