24 jun 2007, 13:38

нима след време жената става прах от самота

Poesía

667 0 1

Убиваш всичко женско е мен
с какво заслужила съм го кажи...
нима е толкова различно
че обичам и боли...

убиваш всичко женско в мене...
казваш ми "Недей плачи!"...
не разбираш ли единствено сълзите
целуват вече моите очи...

та ти забрави как се влюби
и може би как желаеше мен...
но ето ти женското в мене погуби
и ме търсиш в някой си отминал ден

а аз съм ето тук до тебе...
но ти си сляп за мойта красота...
нима... нима след време...
жената става прах от самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0