24.06.2007 г., 13:38

нима след време жената става прах от самота

Поезия

662 0 1

Убиваш всичко женско е мен
с какво заслужила съм го кажи...
нима е толкова различно
че обичам и боли...

убиваш всичко женско в мене...
казваш ми "Недей плачи!"...
не разбираш ли единствено сълзите
целуват вече моите очи...

та ти забрави как се влюби
и може би как желаеше мен...
но ето ти женското в мене погуби
и ме търсиш в някой си отминал ден

а аз съм ето тук до тебе...
но ти си сляп за мойта красота...
нима... нима след време...
жената става прах от самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0