Убиваш всичко женско е мен
с какво заслужила съм го кажи...
нима е толкова различно
че обичам и боли...
 

убиваш всичко женско в мене...
казваш ми "Недей плачи!"...
не разбираш ли единствено сълзите
целуват вече моите очи...
 

та ти забрави как се влюби
и може би как желаеше мен...
но ето ти женското в мене погуби
и ме търсиш в някой си отминал ден

а аз съм ето тук до тебе...
но ти си сляп за мойта красота...
нима... нима след време...
жената става прах от самота...