24 июн. 2007 г., 13:38

нима след време жената става прах от самота

Поэзия

666 0 1

Убиваш всичко женско е мен
с какво заслужила съм го кажи...
нима е толкова различно
че обичам и боли...

убиваш всичко женско в мене...
казваш ми "Недей плачи!"...
не разбираш ли единствено сълзите
целуват вече моите очи...

та ти забрави как се влюби
и може би как желаеше мен...
но ето ти женското в мене погуби
и ме търсиш в някой си отминал ден

а аз съм ето тук до тебе...
но ти си сляп за мойта красота...
нима... нима след време...
жената става прах от самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0