24 июн. 2007 г., 13:38

нима след време жената става прах от самота

Поэзия

663 0 1

Убиваш всичко женско е мен
с какво заслужила съм го кажи...
нима е толкова различно
че обичам и боли...

убиваш всичко женско в мене...
казваш ми "Недей плачи!"...
не разбираш ли единствено сълзите
целуват вече моите очи...

та ти забрави как се влюби
и може би как желаеше мен...
но ето ти женското в мене погуби
и ме търсиш в някой си отминал ден

а аз съм ето тук до тебе...
но ти си сляп за мойта красота...
нима... нима след време...
жената става прах от самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0