5 jun 2011, 15:29

Нишка 

  Poesía » De amor
886 0 20

 В лианите на плъпналата нощ

ме омота лонгозната ти нежност -

дъждец окъпа дланите ми - лош

и вречен на събудена безбрежност...

 

Със устрема на вечен  капитан

се врязах във красивата ти шхуна

и с вик на най-последен мохикан,

скалпирах миг, изгубен помежду ни...

 

И корабът ми в твоя бряг разпадна

живот един - и сплете търсен сал

със нишката, добра, на Ариадна -

Тезей у мен,  лика ти бе избрал...

 

И Минотaвър да застанал бе на пътя,

щях да  промуша стария живот,

с онази страст - на Дионис във пъпа,

която ти заряза от любов...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??