Нишка
В лианите на плъпналата нощ
ме омота лонгозната ти нежност -
дъждец окъпа дланите ми - лош
и вречен на събудена безбрежност...
Със устрема на вечен капитан
се врязах във красивата ти шхуна
и с вик на най-последен мохикан,
скалпирах миг, изгубен помежду ни...
И корабът ми в твоя бряг разпадна
живот един - и сплете търсен сал
със нишката, добра, на Ариадна -
Тезей у мен, лика ти бе избрал...
И Минотaвър да застанал бе на пътя,
щях да промуша стария живот,
с онази страст - на Дионис във пъпа,
която ти заряза от любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
