12 abr 2017, 13:45

Нишката на Ариадна

  Poesía » Civil
633 1 1

Блуждая в лабиринта неизброден

от бедност, грижи и капани.

Не съм единствена във неговите дебри

а и последна няма да остана.

 

Захвърля ни животът в лабиринти,

които с времето се усложняват

и хорицата дребни и самотни

до сетния си ден във тях остават.

 

Те нямат нишката на Ариадна

и цял живот се лутат без умора,

защото няма милост на земята

за слабите, обикновени хора.

 

....Все по-отчаяно се вглеждам

в застиналата безнадеждност!

А толкоз мъничко ми е потребно -

хляб, топлина и малко нежност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....