Apr 12, 2017, 1:45 PM

Нишката на Ариадна

  Poetry » Civic
632 1 1

Блуждая в лабиринта неизброден

от бедност, грижи и капани.

Не съм единствена във неговите дебри

а и последна няма да остана.

 

Захвърля ни животът в лабиринти,

които с времето се усложняват

и хорицата дребни и самотни

до сетния си ден във тях остават.

 

Те нямат нишката на Ариадна

и цял живот се лутат без умора,

защото няма милост на земята

за слабите, обикновени хора.

 

....Все по-отчаяно се вглеждам

в застиналата безнадеждност!

А толкоз мъничко ми е потребно -

хляб, топлина и малко нежност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Марковска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...