12 апр. 2017 г., 13:45

Нишката на Ариадна

635 1 1

Блуждая в лабиринта неизброден

от бедност, грижи и капани.

Не съм единствена във неговите дебри

а и последна няма да остана.

 

Захвърля ни животът в лабиринти,

които с времето се усложняват

и хорицата дребни и самотни

до сетния си ден във тях остават.

 

Те нямат нишката на Ариадна

и цял живот се лутат без умора,

защото няма милост на земята

за слабите, обикновени хора.

 

....Все по-отчаяно се вглеждам

в застиналата безнадеждност!

А толкоз мъничко ми е потребно -

хляб, топлина и малко нежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Марковска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...