Нищета

Подавам знак, че съм тук до теб,

а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,

поглеждащ с онзи поглед на ерген и

сещаш се, че си свободно окован.

Отдала цялата си нежност

на едно безмълвно същество,

потънало в раазмисли и страсти,

живеещо далеч от мен.

Отправям поглед към искрата,

подпалила лъжлив любовен плам,

пробудила надежда в душата,

с която ти така умело си играеш.

Въпросите не спират да изникват -

един след друг в античен кръговрат.

Спрат ли те да се задават -

ще избягаш без да спомниш общия ни кът.

Раздялата ще е една забава,

в която смеховете ще са плачове неспирни,

танците - конвулсии на безжизнен труп,

а думите - демонични заклинания.

Това, което някога се случи,

сега живее под земята.

 Разровиш ли го, то ще те погълне

и с него ще затънеш в нищетата.

                                    20.11.2007 г., София