2.12.2007 г., 13:45

Нищета

1K 0 0
 

Нищета

 

Подавам знак, че съм тук до теб,

а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,

поглеждащ с онзи поглед на ерген и

сещаш се, че си свободно окован.

 

Отдала цялата си нежност

на едно безмълвно същество,

потънало в раазмисли и страсти,

живеещо далеч от мен.

 

Отправям поглед към искрата,

подпалила лъжлив любовен плам,

пробудила надежда в душата,

с която ти така умело си играеш.

 

Въпросите не спират да изникват -

един след друг в античен кръговрат.

Спрат ли те да се задават -

ще избягаш без да спомниш общия ни кът.

 

Раздялата ще е една забава,

в която смеховете ще са плачове неспирни,

танците - конвулсии на безжизнен труп,

а думите - демонични заклинания.

 

Това, което някога се случи,

сега живее под земята.

 Разровиш ли го, то ще те погълне

и с него ще затънеш в нищетата.

 

 

                                    20.11.2007 г., София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...