2.12.2007 г., 13:45

Нищета

1K 0 0
 

Нищета

 

Подавам знак, че съм тук до теб,

а ти - студен - стоиш, изграящ в пламъци,

поглеждащ с онзи поглед на ерген и

сещаш се, че си свободно окован.

 

Отдала цялата си нежност

на едно безмълвно същество,

потънало в раазмисли и страсти,

живеещо далеч от мен.

 

Отправям поглед към искрата,

подпалила лъжлив любовен плам,

пробудила надежда в душата,

с която ти така умело си играеш.

 

Въпросите не спират да изникват -

един след друг в античен кръговрат.

Спрат ли те да се задават -

ще избягаш без да спомниш общия ни кът.

 

Раздялата ще е една забава,

в която смеховете ще са плачове неспирни,

танците - конвулсии на безжизнен труп,

а думите - демонични заклинания.

 

Това, което някога се случи,

сега живее под земята.

 Разровиш ли го, то ще те погълне

и с него ще затънеш в нищетата.

 

 

                                    20.11.2007 г., София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...