8 mar 2007, 22:29

Нищо!!!

  Poesía
774 0 0

Не плачи за нея! Спри се! Недей!
Колко пъти тя за тебе е плакала?
А ти се съсипваш... Недей!
Тя е съсипаната, тя трябва да страда.
Разделихте се. Но какво загуби ти?
"Нищо", знаеш ли това?!
А тя загуби всичко...
Не й личи, но това е, защото е заблудена сега.
Повърхностна е, но и тя обича,
и точно теб обикнала е май,
и дори не знаеш колко ще й липсваш,
и днес, и утре, и така безкрай.
Но ще усети и ще те потърси,
а ти ще бъдеш друг.
И няма да искаш това "нищо", защото с мен
ще си тръгнал на път.
И точно в мен ще си открил това, което в тебе е открила тя.
И по същия начин ще ме нарежеш, както тя теб, преди това.
Така и после ще ме потърсиш, а аз след много плач,
друг път ще съм вече открила и ще си намеря нов -
по-добър палач.
Та когато пак ме нареже, толкова да ме заболи,
че да умра и да забравя сълзите ти, сълзите ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...