Нищо

Когато нямаш нищо във душата си,
лъчите на деня не вдъхват в теб усещане за слънце;
и мракът идва по-желан със тишината си,
от този ден, отминал, без да те докосне с топли пръсти.
Потапяш се във него със въздишка,
едва дочакал да се приютиш в сърцето му;
цигарен дим изпускаш - като нишка,
която да те отведе в ръцете му.
И няма нищо, нищо в тебе, за беда...
тъй както няма нищо в тъмнината;
сестра и брат - тъма и самота
и празнина изпълва с нищо сетивата.
Поне да те болеше... а пък то -
едно такова никаквичко чувство...
Поне да можеш да поплачеш. За какво?
Сълзи за нищо, плакани на пусто.
Ще се опиташ да поспиш, добре ще бъде -
сънят е нежна, малка смърт;
денят ти утре по-добър ще бъде -
прераждане на дух, мечти и плът...
Преди да легнеш и потънеш във съня,
една молитва ще отправиш със сърцето си -
дано изгрее сребърна луна,
за да напълни нищото със себе си...