Когато нямаш нищо във душата си, лъчите на деня не вдъхват в теб усещане за слънце; и мракът идва по-желан със тишината си, от този ден, отминал, без да те докосне с топли пръсти. Потапяш се във него със въздишка, едва дочакал да се приютиш в сърцето му; цигарен дим изпускаш - като нишка, която да те отведе в ръцете му. И няма нищо, нищо в тебе, за беда... тъй както няма нищо в тъмнината; сестра и брат - тъма и самота и празнина изпълва с нищо сетивата. Поне да те болеше... а пък то - едно такова никаквичко чувство... Поне да можеш да поплачеш. За какво? Сълзи за нищо, плакани на пусто. Ще се опиташ да поспиш, добре ще бъде - сънят е нежна, малка смърт; денят ти утре по-добър ще бъде - прераждане на дух, мечти и плът... Преди да легнеш и потънеш във съня, една молитва ще отправиш със сърцето си - дано изгрее сребърна луна, за да напълни нищото със себе си...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.