Нищо, че пак заваля
И когато, уморена от дългото скитане,
в свойте мисли при теб се поспра,
на разсъмване. Уморена съм,
и не питам дали съм желана, и искана.
Просто в твоето утро заспивам. Щастлива.
Две крила, наранени от истини,
две крила във съня ми се спускат.
И понасят ме, там, в висините.
Заваля ли?! Или само е тихо?
И когато във трепет очакваш ме.
И когато във мислите твои
сънят ми прокрадва се...
Аз не питам дали съм желана, и искана.
Просто искам при теб да остана.
Две крила във съня ми се спускат.
И усмихвам се във съня си.
Адски е хубаво!
Нищо, че пак заваля, и е пусто и тихо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
