20 may 2020, 16:47

Нищо не забрави 

  Poesía » De amor
801 0 0
С много жени съм излизал аз, зная!
Ей така – за по ден, за по два, за по три.
Всяка нощ сам се прибирах в моята стая,
с тях някак пламък не щя да гори.
Празни приказки, думи – фалшиви.
Слушах ден подир ден... всеки път!
не отричам – бяха красиви,
но желаех само тяхната плът.
Всяка нещичко, уж без да иска,
все забравяше при мен да остави.
Втора среща така да поиска,
път към душата ми да проправи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??