С много жени съм излизал аз, зная!

Ей така – за по ден, за по два, за по три. 

Всяка нощ сам се прибирах в моята стая,

с тях някак пламък не щя да гори. 

Празни приказки, думи – фалшиви. 

Слушах ден подир ден... всеки път! 

не отричам – бяха красиви,

но желаех само тяхната плът. 

Всяка нещичко, уж без да иска, 

все забравяше при мен да остави. 

Втора среща така да поиска, 

път към душата ми да проправи. 

Само тя ни веднъж не показа –

емоции, чувства, желания. 

Че и липсвам един път не ми каза.

Аз направих душевни признания. 

Ни веднъж не остави за мене,

уж забравена вещ "несъзнателно".

И дори и след толкова време..

Присъствието ѝ за мен е обаятелно.

Най-опасна и най-красива,

таз жена дето нищо не ми и остави. 

Бяга и далече от мене се скрива.

Такава не може дори и с хиляда да се забрави!