20.05.2020 г., 16:47

Нищо не забрави

973 0 0

С много жени съм излизал аз, зная!

Ей така – за по ден, за по два, за по три. 

Всяка нощ сам се прибирах в моята стая,

с тях някак пламък не щя да гори. 

 

Празни приказки, думи – фалшиви. 

Слушах ден подир ден... всеки път! 

не отричам – бяха красиви,

но желаех само тяхната плът. 

 

Всяка нещичко, уж без да иска, 

все забравяше при мен да остави. 

Втора среща така да поиска, 

път към душата ми да проправи. 

 

Само тя ни веднъж не показа –

емоции, чувства, желания. 

Че и липсвам един път не ми каза.

Аз направих душевни признания. 

 

Ни веднъж не остави за мене,

уж забравена вещ "несъзнателно".

И дори и след толкова време..

Присъствието ѝ за мен е обаятелно.

 

Най-опасна и най-красива,

таз жена дето нищо не ми и остави. 

Бяга и далече от мене се скрива.

Такава не може дори и с хиляда да се забрави! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...