24 feb 2007, 17:11

Нищо няма значение

  Poesía
1.6K 0 4
Когато вървиш без посока,
когато не знаеш какво търсиш,
нищо няма значение.

Сам си, няма на кого да се опреш,
няма на чие рамо да поплачеш,
тогава нищо няма значение.

Изгубил любовта на ближния,
вървиш. Накъде? -
не знаеш, защото нищо няма значение.

Няма значение дали си сам
или с някой под ръка -
винаги губиш! И разбираш,
че нищо няма значение,
защото краят е смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това за смъртта все пак го забрави! Недей! Не е изход, още повече на тази възраст! Моля те! Лиричната ти героиня нека да изживее болката си!
  • хммм винаги напипваш болните теми у хората нали го знаеш. цунки и много от мен
  • И това ми хареса!
    Поздрави!
  • Душевната болка е по-тежка от физическата. Отлично, Юлия. От мен 6+

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...