Някой някога ми каза, че съм виното във неговата чаша.
Пи до дъно и избяга, всъщност не е толкоз страшно.
И морето, мойте сънища и мойта стая прашна.
Всичко пак е като вчера, като утре и като тогава.
Само хората си тръгват – нищо страшно.
Любовта остава.
© Лили Николова Todos los derechos reservados