Нищото `

11 oct 2008, 14:39

Poesía

659 0 3

Държа във ръцете си НИЩОТО...
Но никой го няма и от завист...
разстрелват ме...
Пак съм си същата.

Нечута, нетърсеща, непоискана...
Поканена от скалите на среднощна вечеря...
Незапаленият огън - постопли ме!
А после... преспах на луната!

На сутринта ми предложиха...
усмивки, криле, та даже и спомени!
Възкликнах: Ах, какво унижение!
Възмутихме се и си тръгнахме с НИЩОТО...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

меланхолик (Йордан Серафимов)

2008-10-16T18:17:59+03:00

още едно доказателство, че Болката прави душите ни по-красиви... Поздрави.
stefitopz (Стефка Георгиева )

2008-10-12T14:03:46+03:00

Това НИЩО ми хареса...
понякога то е всичко!
Katriona (Кети Рашева)

2008-10-11T14:40:28+03:00

Чудесно, новаторско и много оригинално!